Всички сме чували историята за Атлантида - легендарен остров (архипелаг или дори континент) , както и древна култура , чието съществуване и местоположение все още не може да бъде определено. И до ден днешен не е установено,дали в действителност е съществувала,и ако да,как е изчезнала ?
Така е и с мечтите ... След години порастваш ... за миг,или за секунда си спомняш за себе си „преди” и дори не можеш да осъзнаеш , това желание наистина ли е било твоя мечта ? Времето минава . Отношенията ни с хората се задълбочават , или пък остават повърхностни , околните ни гледат , но никога няма да разберат за съществуването на тези мечти.Също както никога няма да разберем със сигурност за Атлантида . Но дори да не знаем за нея , и дали , и как е изчезнала , то изчезването на мечтите си , можем да определим веднага . Те са били или много глупави , или детски , или пък са безвъзвратен резултат от провал , от време , години , или наша вина . А понякога просто решаваме , че е най – добре да останем трезви , за да премисляме нещата ясно .
Въпросът е дали съществените ни мечти и блянове са част от същността ни , и ако те избледняват , губим ли и малко от това което сме ? Превръщаме ли се в други хора,или просто ... растем ? А главният въпрос е друг – харесваме ли хората в които се превръщаме ? Това е неизбежен процес , и въпреки , че някои казват , че хората не се променят , моето мнение е , че това не е вярно . Щом света ни се променя , как е възможно и ние да не се променяме ? И логичната връзка в тази ситуация , е че и мечтите ни също се променият . Но аз се надявам да имаме и мечти , които да не избледяват , да имаме цел , и тя да не изчезва както предполагаемата Атлантида ... Защото , ако човек няма поне една цел или мечта , той не е пълноценен .
Също така се надявам да имаме близки около нас , които въпреки това , че се променяме,да ни познават , и ако сме истински късметлии, да ни обичат . А аз съм оптимист и вярвам , че сме късметлии , или ако не... поне съм сигурна , че ще бъдем !
Затова колкото и тъжно да е да изгубиш една истинска , и силно желана мечта , си струва да живеем . Най – малкото за да разберем каква нова може да се роди , и най много за да я осъществим!