Отношенията ни с хората са доста объркани,и колкото по-близки сме с тях,толкова по – трудно е да се разберем.Поне за мен в доста случаи е така...Затова се чудя,колкое допустимата граница на споделянето.Дали не трябва просто да млъкнем,когато знаем,че ще обидим някой скъп и ценен близък?Но ако въпреки обидата,която може да последва коментара който даваме би помогнал,редно ли е просто да се усмихнеш и да кимнеш с глава,хленчейки под носа си скромни и въодушевени звуци?  И не бихме ли искали и ние,поне един човек,който не го е страх от истината и просто ще ни я каже...не защото иска да ни обиди или навреди,а просто ни обича..

Може би в живота има един такъв човек,и е истински късмет,когато го намериш,или ако го намериш...Най-добрият приятел...Банална тема,но много подвеждаща.Всичко тривиално което може да се каже,въпреки,че е вярно,не може да се сравни с мълчанието...

Защото когато има такъв човек,не са нужни превъзвишени клетви,притискането един до друг във всеки момент,и усмивки които са пълни с банални комплименти...

Приятелството е онази не остаряваща връзка,която издържа на характери и години...Това е свойството да отвориш сърцето си,и срещайки се след три години,въпреки декорите и хората,нищо друго да не се е променило между вас.То е онова необяснимо нещо,което не ти позволява при никакви обстоятелства да обърнеш,гръб...Просто без да знаеш,но го правиш,или по – точно ... не правиш нищо,то идва от самосебе си,и не можеш да го промениш.Въпрки грешките на приятеля си,ти просто си с него и не таиш нищо друго освен обич...Можеш да го разбереш,дори когато е най – виновният човек,и го съветваш винаги когато би направил отново глупост.

Защото всички хора сме такива.във всеки един момент,ни се стоварват хиляди решения,като във всеки един момент вършим не-вярните неща...Затова е хубаво да имаш приятел,той е опора за твоите решения,твоите грешки,а ти си за неговите.

Сега вече има много удобни и разнообрази начини за общуване,но въпреки това отношенията ни не са толкова отворени...Може би защото постоянно се мъчим да търсим нещо...или пък дори всичко.Затова май най-добрият избор е да следим живота , и да оставим търсеното само да ни намери....Защото това е неизбежно!

П.С :  Вярвате ли в истинското приятелство?

АРИСТОТЕЛ: „Който е приятел на всички, не е приятел на никого”